Обещавам лятото да дойде.
И смокините да се разлистят,
от една нега мистична, в зноя,

Бият пръстите на дъжда
по клавишите
на пешеходните пътеки...

 Танцувам
      с твоето отсъствие,
      с твоята сянка…

Изчезна ли ?!
Изви ли като дим
косите от небесна ръж ?

Присъдата отдавна
е подписана...
Присъдата ми даже

Сред хълмове от студ и самота,
сред хиляди оглозгани любови,
какво остана точно от света,

Добре дошла Тъга,
добре дошла –
аз вече месец

Любов невъзможна,
която посяга на всичко любимо
и махва с досада

Сърце-единак, престани
да се скиташ далече
от старото тяло!

                                  В очите на прозорците една вдовица мина…
                            Борис Христов                       
                             

Тази цъфнала ръж, без която
няма път, и поле, синева,
няма слънце и знойно лято,

Прочете стиховете
и пое Нагоре,
разтвори се като мъгла