От очите на влажната пролет се стича тъгаи ръми на Цветница под стрехата.Няма ангели бели, с големи крила, няма даже искрици от свещи в тъмата… Незнайно къде сме затътрили крайници,без разум, идея, с разбита душа…Ах, дан...

 
Плътта старее, а Духът нехае
и стръмна пропаст почва да расте