Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2018 21:51 - Импромптю
Автор: shining Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4013 Коментари: 4 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Преди месец и нещо, в един дъждовен ден на фона на позадържалия се сняг, душата ми се настрои леко поетично, думите и фразите се раждаха във въображението ми, докато крачех замислен по нереновирания тротоар и като се прибрах в къщи написах едно умотворение, което споделям тук по-долу.Не бих казал, че то е нещо особено и не знам дали въобще си заслужава да се чете, но днес, виждайки черновата си дадох сметка как човек лекичко може да се опитва да влияе върху върху субективното възприемане на обективната действителност.Разбира се, много по-лесно се получава, ако си в подходящото настроение, но както и друг път съм забелязал, дъждът често ми влияе на порива да напиша нещо и после да го споделя.Но понякога ми влияе и потискащо.И така и така - можеш ли я разбра човешката душа...
     Има едно клише от холивудските екшъни - героят получил солидна порция бой от противника, отнесъл няколко стъклени витрини с глава, понесъл ударите на какви ли не железа и шкафове с тялото си, целият в кръв и рани и тогава все се намира някой негов близък, минавайки да го попита как е. Та този герой винаги отговаря едно и също: " I"m fine! ".Колко възпитателно да кажеш точно това в точно такъв момент.Чак се умилявам.
     Тия дни, като вървях по улицата минах покрай една кална локва, в която се къпеха три-четири врабчета. Едното тъкмо се беше насапунисало, цялото накиснало и това така ми прикова вниманието, че се обърнах назад да го погледам по-внимателно.Не му пукаше от това,че минах на метър от него, не му пукаше от колата, която отмина, като че ли от нищо не му пукаше. Мокро, цялото вир вода, но бодро и усърдно си правеше тази кална хладна мартенска баня. Ех, признавам си, може би за секунда, но си помислих:  -Как ли щях да се чувствам, ако бях на неговото място?

     Някога искало ли ви се е да се усетите като едно мокро и разрошено врабче, да се огледате безцеремонно и просто да кажете: " I"m fine! " ?

                                                                                      shining



          
                                          *******
    
Дъждовно време. Време за поети. Мокрота, която се усеща навсякъде - във въздуха, по земята, върху дрехите, по лицето, в душата. Нежните падащи капки шептят тиха, вълшебна мелодия, докосвайки се до омърлушения чадър. Той предусеща близкия си край, тъжно гледайки двете си счупени спици. Милионите капчици, стигнали земята образуват малки нетърпеливи поточета. Те пък се промушват между джвакащите плочки и неравностите на тротоара и постепенно се вливат в по-големи рекички, течащи успоредно на бордюрите. Смаляващите се белоснежни островчета приятно контрастират на кафявата феруарска земя, на сивия асфалт и на тъмните мокри силуети на дърветата. От тези снежни айсберги потичат други вадички, намират си път и се вливат във цялата тази флуидност. Въздухът мирише на вода, водата мирише на въздух, а слънцето се е скрило някъде зад плътната облачна пелена и лениво придрямва. Внимателни стъпки очертават безопасната криволичеща пътечка, по която може да се върви по тротоара без да се натъкнеш на неизменните капани - потъващи плочки, кучешки изпражнения и всякакви други боклуци, образуващи една пъстра шарена мозайка в сивотата на дъждовния ден. Преминаваща кола нагазва в дълбока локва и предизвиква красив фонтан от пръски. Водната феерия буди възхищение в непредубедения минувач, ако е на нужното разстояние. Тук някъде наблизо, под едно дърво, пред входа на блока се виждат малките зелени беловърхи копия на тазгодишните кокичета. Това е повод за оптимизъм, разбира се и на лицето се появява искрена усмивка. Погледът се насочва нагоре и попада на изящните перлени огърлици от водни капчици, образували се по тънките кафеникави клончета. Въображението те отнася в някое далечно царство, където всичко е красиво, притихнало и копнежно. Сивокафявата тоналност неусетно прелива в палитра от ярки  цветове, животът като че ли се ражда и тече пред очите ти, душата ти олеква като перце и се рее свободно в ароматния въздух. Пролетността те завладява и усмивката изгрява неудържимо на изтерзаното ти и изморено от недоспиване лице. Усмихваш се на птиците, на животинките, щуращи се наоколо, усмихваш се на себе си, защото нищо не може да те спре да бъдеш щастлив сред цялата тази естественост.
                                                     *******






Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emi1ts - Полека
25.03.2018 22:48
- лека ме преведе през врабчовото " I"m fine! " до тази завладяваща пролетност ,която описваш така красиво - вълшебно!Благодаря и за малкият вълшебник на пианото!Честито Благовещение в днешния ден с искрени пожелания за всичко хубаво и добро!Поздрави!
цитирай
2. shining - 1. emi1ts
25.03.2018 23:20
Здравей и благодаря за пожеланията! Ще си легна с едно хубаво чувство след твоите добри думи. Честит празник и на теб! Пожелавам си в следващите месеци по-чести срещи с приятелите тук, наистина е приятно! Поздрави!
цитирай
3. inel379 - Чудна поетична свежест!
26.03.2018 11:02
След вчерашния чист и ведър,
изпълнен с толкова надежда ден,
това врабче събуди в мене
спонтанно радостта и взе ме в плен
на красотата истинска, която
така обича свободата!
Благодаря ти!
Поздрави с усмивка!:)
цитирай
4. shining - 3. inel379
26.03.2018 13:15
Благодаря ти и аз!
Врабчетата не са случайни птици, да знаеш! :)
Хареса ми това за красотата и свободата.
И за теб усмихнат поздрав! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shining
Категория: Лични дневници
Прочетен: 750106
Постинги: 173
Коментари: 1422
Гласове: 5038
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031