Не си от моето тесто

                            дори когато,

споделяш от насъщните ми рими...

Аз също търся хляб, надежда и перо,

но върху пътищата си незрими

чертая знак на куковото лято...

Не си от моето тесто

                            макар че, виж –

до вчера бяхме малки имена.

Аз пак си пиша името само,

а твоите лукави семена

покълнаха – от титлите тежиш...

Но знай, че няма пещ за мен –

                             не ставам хляб !

Ще си остана клисав и горчив...

На псетата ще бъда посветен,

а псетата усетят ли те слаб

ще те направят по-разговорчив !