белязани от гладно лезвие,

ще вдигна бариерата на делника,

застанал Срещу вятъра с лице.

Горчиви пръски на брега ще пия,

отровил се от сладките неща, 

и рутина с главата ще разбивам, 

докато грейне бистра синева.

Ще духне бриз, ще дойде ясно утро,

мечтите плахо ще се възкресят,

ще срутят лицемерното статукво,

скованите души ще извисят.

И в “Охлюва” с раздиращи акорди,

пред тъжните очи на Окуджава,

ще пуснем гневно призракът да броди

свободен от прогнилата държава.

Солени ветрове ще ни обгръщат,

римувани, под струни на китара

и ще заченем с обич шеста раса

на изток от Голямата Поквара.