Погледни колко са едри звездите,

презрели в ленивия унес на южния мрак,

имай само търпение, стаени в градината,

да ги откраднем и станем несметно богати.

 

Нужно е тихо да стоплиш ръцете ми,

за кураж по косата нежно да те погаля,

после, две престарели от грижи човечета,

ще намерим навярно парченце от Рая.

 

И от страст озарени под спрялото време,

да откъснем невинно небесният плод,

ти си Ева – майка на всичките поколения,

аз съм просто Адам – баща на човешкият род.

Прочетох с удоволствие...
Поздрав!

"да откъснем невинно небесният плод,

ти си Ева – майка на всичките поколения,

аз съм просто Адам – баща на човешкият род."
- Прекрасен завършек, нямам думи. Написал си го с много чувства и старание. Браво! :)