чука услужливо по вратата на есента.

Омерзени от покаянието,

жеравите на листата огъват криле

и отлитат през девет земи,

да открият късмета си.

А до тогава –

солят вълните на Гълфстрийм,

бършат стъклата на небето

и застилат скалите на Дувър.

Клетвите за връщане,

са издухани от спомена

за кухите дънери…

Ветролома оглозга Родината

до сухожилията на корените.

Мълчат зад кората на къщите

окуцели кълвачи.