Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03.2013 13:17 - Плажът
Автор: andromen Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1634 Коментари: 1 Гласове:
5



                                                                          Плажът

 

Паркът към плажа “Червено знаме” - атол на спокойствието. Бетониран остров в океана от движение, пушеци, прах и шум от непрекъснатия трафик по Цариградско шосе. Спасителен пояс за изчанчени от стреса чиновници, скучаещи гларуси, зомбирани пенсионери и начинаещи гмурци.

Утрото е от тези - без облик, на които не можеш да дадеш дефиниция след сутрешното кафе. В ранните часове на деня около басейна е спокойно, като изключим групичката трениращи деца и измършавели столетници.

Изтягам се в уединен ъгъл, намирам бисектрисата на слънчевия поток и кротвам в очакване на Блаженството. През притворените клепачи се виждат костите на разпилените шезлонги, оглозгани откъм хора. Това придава на мястото дух на уединение граничещо с наслада. Мимолетно откраднатите мигове са толкова малко, че ги броиш на пръсти. След няколко часа, тълпите ще заприиждат гръмогласно и правоъгълника около водата ще стане лежбище. Сега обаче е хубаво…

- Готин, да ти се намира…? – изпълзялата между два кипариса рунтава глава ме гледа с отегчен вид, през червения филтър на кървясали от водката бленди.  

…Статуквото е нарушено. Блаженството така и не е дошло.Тишината се е срутила. Хармонията на мига си е отишла – иди му обяснявай, че си бачкал една вечност в очакване на тия минути. Слънцето обаче започва да прави своята магия и унесен в разпускането на фибрите не усещаш дори саламурения дъх на досадната уста…

- Навремето – продължава да досажда главата – и пушачите бяха пушачи. Изроди се тоя свят, ей – скубе си космите, маже си задника с крем…– виж к’ви гащи носят !... Педерастите са на мода…

Кимам, с надеждата комуникацията ми или по-скоро нейното отсъствие да го откажат, но се залъгвам. Излъсканите кръпки от неизвестна материя се ветреят на лекия бриз и опасението, че ще разнесат милиарди микроскопични частици от потното му туловище по целия плаж се оправдава.

- Що не си намериш друга занимавка…?

Скитника обаче е решил, че утринта ми и без друго е провалена.

- Навремето и кислорода беше с друг атомен номер. Ама климата се променя не от парници и озонови дупки - изпортиха го мангизлийте! Тия дето са червясали от пари – плачат за свобода, тия дето нямат – за илюзии. Нещастието - да нямаш и досадата да го имаш!

Реториката на изникналата глава не впечатлява и ако давам ухо то е по-скоро от инерция отколкото любопитство. Кръпката (вече е обозначен!) се обръща по гръб и замлясква с устни.

- Но, центробежните сили изхвърлят всичко – продължава моя човек – като букета на Ким Ир Сен…

Явно предизвикал недоумението ми, с видимо превъзходство и без покана обяснява:

- През лятото на ‘75-та корееца идва на официално посещение, с делегация, к’вато никой от БоДеКа-то не помни до тогава. Боинга за 200 души – препълнен. Сто и двайсет човека обслужващи – бодигардове, прислужници, трийсетина готвачи… Абе – смахната история! Във Външно ни утрепаха от подготовка, ама големите проблеми почнаха с пристигането му. Тия около него припкат бетер човечета от рекламата - с щамповани дрехи и физиономии, като Бъстър Китън. Неуморни. Всичко специално и единствено - за Великия вожд! В България искаха да се движи само с влак – самоходен дворец му направиха. Корейците обърнаха хастара на вагоните. На всеки прозорец - горила, до машиниста - четири… Тия от Протокола, завалиите и без това трудно се оправят с етикета, ама т’ва им дойде в повече. На официалната вечеря нинджите ометоха масата пред Вожда, изнесоха всичко, за което нашите се бяха счупили от старание да му угодим, и демонстративно му сервираха оризови буламачи, приготвени от неговите хора. Бай Тошо “гледа и не верва на ушите си” - цирк! Кашев охранява с кортежа, а жълтите от кортежа! Дето се вика обаче – свикнахме им бързо...

Дрипата премлясква за да придаде достоверност на разказа, мачка изпросената цигара и я лепва на мазните бърни...

 - Директивата на Външно беше да им се разреши да си го пазят както знаят, но да се спази поне официалния протокол при двустранните разговори. Отменят пресконференции, срещи… Края на визитата – с такова нетърпение не сме чакали нищо до тогава! Отцепиха половин София с часове. Минава кортежа до летището – до тук добре. Ние си имахме такава приказка – стъпи ли официалното лице върху килима и качи ли се на борда – работата е свършена! – наградените ги тупат по рамото, наказаните ги бутат в килера на щата. Може да допиваме остатъците и да разпускаме! Тия от УБО-то обаче се престарават, проверяват и всяка клечка от подаръците – санким да не стане зян Великия Вожд по време на полета. Голяма загуба! И са нащрек - никой не знае каква точка на Цирка ще постави Вожда.  И с право. Дръпват трапа от самолета, оня маха с ръка протоколно, демек – “довиждане приятели!”. Ама като се прибира в Боинга и двигателите вдигат обороти, изведнъж вратата се открехва и огромния букет пльосва като наедряла балерина на пистата!... Такава тишина братче, не съм чувал – хем турбините реват, хем муха да бръмне ще се чуе. Всички ошашавени гледат в Бай Тошо. Той махва с ръка и казва нещо на Младенов, ама всички разбират балканската майна и им олеква…

          Нещо ме пробва. Външно, БоДеКа, Тошо…– като го слушаш – ял от голямата баница и сега очаква ефекта. Ама не съм вчерашен и не “сменям тена”. За мой ужас кръпките са се изнесли от към подветрената страна и разбирам, че за ароматите дъно няма – няма и насищане на атмосферата… Дрипи, миризми, Ким Ир Сен… - идва ми повече от двойно кафе за нечовешки ранния час, когато с облекчение виждам, че Обекта е решил да поднесе агремана си в кафенето отсреща.

           Останалата част от деня - шарения! – мързел, хладна вода, нажежени шезлонги, подтичващи от нетърпение дечковци, майки разлели морни бутове по пейките и глъчка…  

           Дрямката грабва изведнъж, както белугата гълта дребната риба – очаквано, но мигновено. Лениво разтегления ластик на часовете трепти, а омарата се спуска ниско и замъглява очилата на хоризонта. В такива минути, независимо от набъбващите тълпи, човек остава сам със себе си в едно състояние, което може би учените глави наричат Нирвана, а неуките - Рахат. Покоят е всепоглъщащ и вечен…

           - Пусни един гълток? – моя човек се е завърнал с чаша, но дори и той не може да откърти застиналата маска на Сидхарта. Или просто така ми се ще…

           - ‘72-ра трябва да е било…Вили Бранд посреща Брежнев… Края на посещението. На кораба, с който отплава Льонката, руснаците качват и първия секретар на Бранд. Направо си го прибраха, щото май си беше от техните, а ония се усетиха на другия ден. Западната преса гърми – скандала набира инерция. Германците – попарени, а нашите - като фурнаджийска лопата - хем “апотеоз на разузнаването!”, хем – “полека да не издъним покрай него и сухите!”  И т’ва на фона на цялата парадност от Брежневите години – той подарява позлатена двуцевка и чистокръвен арабски жребец на Бранд, а онзи му връща жеста с един спортен модел на “Мерцедес” – с една дума – “Топим ледовете!”…. Да ама не!... Do you understand me ?...’Бе гледаш много отнесено, пък на мен сега ми се е паднало да говоря. И кука да си – т’ва са стари неща…

        - Аз му осигурявах тогава канала на тоя, секретаря де. През един гараж го измъкнахме - романтика! Същата вечер се изпаряваме. Чакаха ни да прескочим в Чехия и гръмнаха новината…

Готин, пусни още една биричка! Bless you!...

       Политинформацията завърши – взел своето и сърбайки шумно, Кръпката се изправя и поема сред стълпотворението от тела ...

       Слънцето вече е седнало върху нажежената скара на осветителната кула, високо горе и карамелизира кожата. Събирам багажите и поемам. “Моят човек” е хванал за слушател един скандинавец и го мори с истории за студената война на приличен английски. Резултатът очевидно е сандвича, който стиска в ръка… Балкани, криза! - всеки си има номер.

 




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - всеки с номера си...
29.03.2013 16:32
много приятно ме изненанда с този разказ... прочетох го с
интерес... припомни ми и едни други неща и години...
ех, приятелю... пролетен поздрав за теб, свеж
и дъждовен...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andromen
Категория: Поезия
Прочетен: 264063
Постинги: 127
Коментари: 285
Гласове: 1584
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031