Ще те връхлитам като млада буря

и разумът ти с вик ще отминава –

това е вътрешната ни архитектура,

която с изстрели се отоплява.

В квартирите на утрешните дни,

банални като мишите капани,

причакват ни отворени врати

с безоблачни от пориви тавани.

Това, че вятърът засипва с пръст

следите ни със стих очовечени,

е само малка ария за мъст,

изсвирена от шибаното време...

Затуй ще те връхлитам без прогнози!

Ще слизам край прането на балкона

и чуеш ли небесни монолози

ще бъдеш във окото на циклона !