Някъде съм те срещал –

още преди Христа.

Пак мургава беше

в тоя спомен затлачен

от думи и от лица...

Някъде съм те слушал

насред степта да мълчиш,

под тежестта на небето,

зад едри, черни очи...

Някъде много далече –

през милиарди сърца –

в един миг от бога отречен,

когато правех света...

Ти беше първата буква

от наша азбука странна...

Докато още обичам

със тебе ще се прераждам !