Не съм на себе си,

като не зная кой съм.

До кога така раздвоен

ще воювам за една душа ?!...

Очаквах това да се случи

когато узрях за жена.

Не се сбъдна – жената,

сама по себе си е двойствена...

Когато се роди детето ми,

отново сътворих света.

След време, завъртял се глобуса

отмина по незнайни паралели,

а сега отглежда своя орбита.

Когато се почувствах независим,

и с парчето хляб премерих ръст,

минавайки пред огледалото

почувствах само сянката на воина

(Куросава я нарече Кагемуша)...

Мамо, нима никога

няма да се върна удома ?!