Картини от една изложба

От мъка ще те измисля

разпъната на платно,

безсолно ще те изплача

със здравото си око...

Ще те изпиша във жълто –

облечена в светлина;

Ще те измия във бяло –

пречистена от дъжда;

Ще те покрия с червено –

зад филтъра на страстта...

Ще се поставя до тебе

и ... ще затворя вратата.

В рамка животът измислен

ще си виси на стената.