На пук на министъра Дянков зелето втаса

и доби солено-тръпчивия вкус на живота,

виното, в каните с изпотени сълзи, се разплака

(то и без друго духът му ще е затворен)...

Геноцида, по свинския празник, оскверни

поетичното наклонение, с квичене и белег от нож,

но вечерта пред екрана, с препечени свински уши,

сме съпричастни към всеки благотворителен тост... 

Как ни настигна този разтърстващ катарзис –

книгите вече са само амбалажен колаж ?!...

Пастернак, Окуджава, Уитман останаха в запис,

който няма субтитри, нито качество на звука...

Иначе... – нищо особено в двора, дето се вика –

крадци, мародери, хиени и даже хора добри...

Всичко излиза от една захабена и скромна мотика,

а презрели за власт чакат своя “гювеч” на тълпи.

Но така е от древни години (пише в Еклесиаста!),

и траките знаели притча за работливия кон...

Ние сме малко торчица в геологически пластове,

с абонаментната карта само за този сезон !