Арена                                     Ave Caesar,  morituri te salutant Арената е фигура от Римска геометрия, изчистила пространства от неправилни ъгли, копирала животът ни под форма на монети, блокирала резето на резервните врати.   Арената е формула на битие във глутница, изпилила инстинктите в железни правила – изконна територия на скитащите кучета, надушващи страха зад слабите крака.   Арената е граница разделяща завинаги страха да бъдеш жив от пагубната страст, изкусно запечатана в медалите двулицеви – Ези – да си Човек, Тура – да си на власт.   Арената, затворила клупът около гърлото, написала история за мечове и мъст, е само оратория изсвирена от времето, е само предсказание за червей и пръст.   Арената е поводът, причината и следствие за всичките надежди на бъдните ни дни, класическият паметник под който се нареждаме – ред щастие и обич, ред посечени съдби.  

Арената затворила клупът около гърлото –
написала история за мечове и мъст,
е само оратория изсвирена от времето,
е само предсказание за червей и пръст.

и толкова силно, точно написано... майсторски..
с убийствен финал... възхищавам ти се, приятелю...
аплодисменти...

Най-после! Липсваше ми този класически-философско носталгичен стих!:)

Благодаря...
Сякаш сме приятели не само от този живот - съпреживянването е по-ценно !...

Браво!!!

Добре дошъл....