Завещание

Виноградную косточку в тёплую землю зарою…

Булат Окуджава 

 

Вече зарових семка от грозде в земята,

а не зная дали ще дочакам узрелия плод…

Дано поне внука долови строфи от трепета на лозата

и разкодира за себе си ясно житейския код:

 

-   Да обгръщаш със поглед приятели стари;

-   Да преплуваш блатото на своето поколение;

-   Да нахраниш котките в двора със сетния залък

и ако Господ реши - да ти даде Вдъхновение…

 

Няма много за губене, просто бъди си такъв,

дето сам вдига Слънцето и го боли за тревата…

Всеки ден ще го пишеш със страст, болка и кръв

и така ще заплащаш цената на свободата…

 

Нека виното черно запали горчивия  пламък

и утайка умора да тегне над тялото вечерта…

Готин, виж - почти съм готов с въздушния замък…

Иначе за какво съм му бил на света…

Чудно! :)))

Инстинско и прекрасно завещание - бъди човек!

!!!

Много е хубаво.

И аз ще си ги препиша

- Да обгръщаш със поглед приятели стари;

- Да преплуваш блатото на своето поколение;

- Да нахраниш котките в двора със сетния залък

и ако Господ реши - да ти даде Вдъхновение…