С монетите от жълтите листа

навярно съм крадецът-джентълмен –

в разбитият трезор на есента,

се къпя в алтруизма си вроден...

И просяци с невярващи очи

отнасят скришно купища монети,

от алчност скъсаните им торби

постилат по следите им пътека.

На всеки минувач в ръка ще дам

парица-лист и кестени-брилянти,

но в психиатрията (вече знам!)

ще ме поканят с ризка и тиранти…

Дали нормално е да си кретен

или пък тухла в римската стена ?!...

Това не знам, пък и не ми е ден

да споря с любопитната тълпа.

Мъглата пада и човек се губи

посред имагинерните надежди

и сладко в коловоза от илюзии

за утрешният ден се презареждам.