от Големият взрив остават само следи…

Х-бозоните (щото обичм боза!) са от мене,

а от тебе – свръхнова и букет светлини…

Ускорителят мъжки, още от първия удар,

генерира сърдечен импулс, като зов,

непознатото чувство към теб се надигна

и преля в 9 бала вълна Предлюбов.

И какво, че епохата носеше сивият шлифер,

от баналност, саката кадърност и страх?!...

Преживях Ренесанс на духа и без да съм Шилер,

що е коварство и кое е любов подразбрах.

Тъй вторачен в нежната кожа, отвъд деколтето,

и гърдите ти – луднали топчета сладолед,

спрях да дишам, понеже ми падна пердето,

а корниза ме шибна навярно точно отпред…

Но в живота дух и материя рядко се сплитат –

проумях, че ще скачам от непознат водопад

и наместо взривно да гръмне в сърцето ми,

ускорената антиматерия даде “Пълен назад!“…

След гори от сребристи коси се питам „защо ли?“,

укорявам си зодията, търсеща само баланс…

Ех, сега да се върнем – ще стрелям с протони,

за да грабна целувка от тебе, макар и в аванс…