Постинг
13.04.2019 19:05 -
Хвърчила
Защо не ми се пускат хвърчила,
не ми се газят локви, меси кал,
и бос не ми се пори синева,
през нивите на крайния квартал?…
Не бих дал нищо за парче цвекло,
което да деля с тайфата гладна,
и ни петак за счупено стъкло,
за да запаля огън покрай парка…
Фунийки да облизвам, снаражен
за битки из усойните дворове,
да лапам от черница, вдъхновен
и да катеря дните си нагоре…
Да дрънкат джамините ми в ръка –
съкровища спечелил с два-три фаса,
притихнал в окосената трева
да гледам облаците през листака…
Но остарявам стиснал пъпна връв
и пазя същността си двуотробна –
щастливо детство в побеляващ мъж...
И кръстя се, че има ме пред Бога !