Защо не ми се пускат хвърчила,

не ми се газят локви, меси кал,

и бос не ми се пори синева,

през нивите на крайния квартал?…

Не бих дал нищо за парче цвекло,

което да деля с тайфата гладна,

и ни петак за счупено стъкло,

за да запаля огън покрай парка…

Фунийки да облизвам, снаражен

за битки из усойните дворове,

да лапам от черница, вдъхновен

и да катеря дните си нагоре…

Да дрънкат джамините ми в ръка –

съкровища спечелил с два-три фаса,

притихнал в окосената трева

да гледам облаците през листака…

Но остарявам стиснал пъпна връв

и пазя същността си двуотробна –

щастливо детство в побеляващ мъж...

И кръстя се, че има ме пред Бога !

Здравей, andromen. Хвурчилата винаги ме връщат в детството. Имах хубаво хвърчило, но за кратко. И сега водя сина си на парада на хвърчилата, който го равят във Варна през лятото- в кв. "Аспарухово".
Поздрави!