Разрязахме кованите пружини за легло, от татко.

СчупИхме инкрустираните чашки за ликьор на баба

и столовете, рендосани от дядо, с виенски орнаменти...

И опаковахме годините в чувалите за смет.

Сбогувахме се с 20 –ти век.

От всички вехтории остана само,

антиката, която ме поглежда

в огледалото през рамо.