да се скиташ далече

от старото тяло!

Стига храмове и жени –

спира твойто махало...

Във безкрайната степ

нямаш глутница вярна.

Нямаш дом и проклета

вълчица, навярно.

Имаш дългия път

към високото било,

и един самосъд

или примка – бесило...

Престани, единак –

прокърви за последно,

с тази изповед – знак,

че изчезваш безследно.

Престани ! И не вии –

просто всичко е тлен...

А луната е тънка

като края на песен...