която посяга на всичко любимо

и махва с досада

на свят, на интриги,

на думите тежки.

Единствено вперена

в своите копнежи.

Защо си потайна,

защо си свенлива? –

понякога нежна,

понякога дива…

Нескромна си, някак,

безкрайно себична,

разчистила сметки,

безкористна, чиста…

И дръзка,

когато излезеш наяве,

когато се смееш,

когато се галиш.

Любов през пространства,

през зъби и нокти,

през време на чума,

през виещи вопли…

Такава внезапна и еретична,

без логика някаква

в пейзажа суров,

навярно кодирана биологично –