Вървим.
Двама в нощта.
На запад, към ветровете
на утрешния ден.
Разделят ни само сенки
на дървета от миналото.
Ръката ти е в джоба ми,
там, където държа 
ключовете за сърцето си.
Място за тайни,
които вече знаеш.
Запълваш сто годишна
празнина.
Прозрачен съм от обич
и мракът минава през мен.
Тъгата го следва.
Тя е неговото куче.
Очите ти задават въпроси.
Моите също.
И двамата не искаме отговори.
Страх ни е от тях.
Любовта е игра на въпроси
без отговор...
Ще се събуждам всеки ден
с молитва - да останеш завинаги
велика Загатка !