ако си още с всичкия си,

не позволявай Любовта да ме споходи,

така, че да не помня за извивките си.

Разкъсан между разума и страстите,

от нужди ниски и нагон разпъван,

е като да вися на десет кръста,

с главата си надолу, на разсъмване.

Очи ако затвориш и ме хвърлиш

в онази пяна, онзи луднал вятър,

зарязвай ме далеч по пясъка,

на остров, дето няма да се давя…

Но гневен ли си, глух ли ?! Сатана !

Виж, слях си болките на дните и нощта…

А Любовта, с която ме заля,

не давам нищо да я заменя !!!