аз съм някъде в миманса

и смехът ти ме огрява,

както мисъл Санчо Панса…

Аз не съм идалго, мила,

който зарад теб да падне,

зад декорите стоя,

…но не съм от ден до пладне.

Аз съм фона на героите,

дето бият се за тебе,

в смели рицарски двубои

и кълнат се, че са верни…

Но когато се объркат,

преобърнат се нещата,

и от рицарите смели

само дим остане, вятър,

Обърни се зад гърба си

и спомни очите черни –

ще поемат ръкавицата

и след бягството на смелите…

Просто – всичко изначално –

този, който те обича,

ще пренася в дъжд чеиза,

който утре ще обличаш !