Не оставяй забравата да удуши всички свидетели
И уликите се губят,
сякаш влюбен не съм
Претърси си джобовете - все за някое копче ще се досетиш,
от тези дето се скъсаха, когато те любех на сън  

Спомни си малките жестове, 
които съм правил за теб - 
в страшната суша да ти донасям утринна роза, 
сред глада на душите - бял сладолед...
И стихове.... стихове колкото мога...  

Спомняй си. Толкова си далече. 
Опитах с думички да направя в Атлантика мост, 
но стихът един студен Гълфстрийм го завлече,
а изповедите ми се удавиха снощи...  

И свидетел единствен сърцето остана.
Кой ще му вярва на римите ? Кой ще го опрости ?!
А в килията на Балканите така душно ми стана,
че ще си срежа вените с някой класически стих...

a da. tejko e kogato sme dale4 edin ot drug s goliam blizi , i samo pisamta ni sa na4in da se namerim