ГРИЖА     Безумно е, че моят зъболекар така усърдно обзавежда челюстта ми. Монтира рафтове и чекмеджета и стилно тапицира кастанета.   Дали не съм пропуснал нещо важно в урока за „Оптимистичната теория ...” – рецептата на Ути, как от тесто човешко, добавили подправки, да правиме История ?!...   Или във заплеса си скъсал съм въжето, което ме привързва към Земята твърдо, достигнал изворите на живота, лишен да бъда от превилегията да съм смъртен ?!   Уви... Захапката ми крива е акцента в дизайна на един удобен череп, размерите на който ще зарадват изтънченият вкус на всеки червей.   Отново грижата за поколенията е мисълътта, двигател на съдбата ми, изчистил бъдещето от съмнения - членестоногите да бъдат наематели.

Стилът ми напомня на друг ник в блога!

Наистина, накрая ставаме угощение за червеите с всичките си пломби, но... много черно, бе човече! как живееш чак с такива мисли?