Плувах в други води, с друго име...

Видях те пред катедралата, на площада...

Помня само кораловият риф на очите ти,

актиниите на шапката,

описващи фигурите на Лисажу

и назъбените сенки на шпиловете...

Недоразвитата перка на сърцето ми

напразно изпърха за помощ –

удавих се в океана от щастие...

...Откакто Слънцето е изгаснало

са останали само фосилите на мига.

Все някога децата ми ще ги изкопаят...