Отново зима и отново студ...

Едно напомняне на Съвършенния

за тленността.

Щедростта на хората за Коледа - несръчно Разкаяние -

небрежно пуснали търговците отново в Храма.

Почувствали изтичането на Живота

от върха на пръстите

се сещаме, че връзката ни с Него

е крехка като ледени висулки.

Виж - падат и начупват

завинаги кристалната си структура.

Безмълвно се топят

и всички клетви за необратими спомени и уникалност

ще бъдат жалки, като добре заучен ритуал...

Застинали зад сенките на Бъдника

по своемо предчувстваме,

как пъпките на дряна

издават онова Прераждане,

в което се стопяваме до локва,

от която Земята утолява жажда.

В основата на всяко коледно дърво

са соковете от пръстта.