Ела от слънцето горещо,

прашец от светлина игрива,

ела от острови далечни,

докато заливът заспива...

Обичай без да ме изгаряш,

среднощ на пръсти се върни –

чадъри изгревът разтваря,

над отрезнелите глави.

Ала следобед пак съм жаден,

за пакости и за луна

и по момчешки всеотдаен,

нетърпелив съм до нощта.