Постинг
21.02.2015 17:14 -
Сонет № 05
Сабазий ли е слизал със дъжда?
Ръката му събудила е спомен –
под сенките на мъртвите листа,
изригват соковете на живота.
Виж пъпките показали лице, в оскъдните лъчи на светлината, са само обещания за песен, изпълнена от хора на гората.
А старото гнездо на пролетта навярно щъркела ще го засели и с пух от емигрантските пера отново брачно ложе ще постели.
Избухне ли, страстта ни дава знак, за новото прераждане от мрака. Облизан от добрият снегояд, студът разтваря своите обятия.
И в календарът ни от плът и слово покълваме отново и отново…
Виж пъпките показали лице, в оскъдните лъчи на светлината, са само обещания за песен, изпълнена от хора на гората.
А старото гнездо на пролетта навярно щъркела ще го засели и с пух от емигрантските пера отново брачно ложе ще постели.
Избухне ли, страстта ни дава знак, за новото прераждане от мрака. Облизан от добрият снегояд, студът разтваря своите обятия.
И в календарът ни от плът и слово покълваме отново и отново…
Вътрешният министър на сглобката започна...
„Анонимен Равенски космограф” – късен ва...
Не режете клона Русия
„Анонимен Равенски космограф” – късен ва...
Не режете клона Русия
Няма коментари