Този свят никога няма да се повтори...

Боже, колко сме уникални в природата!

Нито Земята, нито залязващите простори,

даже свадливите погледи между хората.

Нелепо-случайно се сбъдва всичко –

раждане, детство, любовта и смъртта...

Сякаш сме зарове хвърлени в Нищото

от крупието на Вечността.

Неповторима игра на прищявката,

жертва на пикник по пътя за рая…

Колко усилия Дарвин е вложил да

аргументира научно сметта и оправдае

небрежност, безсрамие, лошите нрави

и престъпна първичност в инстинктите

на няколко гладни галактически варвари,

ритуално изяли тъдява Петкан, а огризките

безцеремонно захвърлили край морето.

Само че, неоглозгани кокали се топели

в жегата, хванали бели червеи, и ето -

водата погълнала неподозиращите бактерии.

Така точка първа – океан с първичен бульон

се изпънила, както описват го дебелите книги.

А торбичките, изхвърлрни след купона,

станали дом за първите миди и риби.

После – знаеш на Земята развръзката –

динозаври, бозайници, птици и за череша

на тортата – вирус на пържолата в дръжката

се развил до Адам, без да му мигне сетиво на келеша. 

След години светлинни галактичен контрол

прелетял над предградие на Кремиковци

и изпаднали в паника, за санитарните норми

грубо показени от шепа невръстни немирници.

Но се измъкнали тихо, с невидима траектория,

гузни и грешни - ни Петкан яли ни бира пили...

А и разбрали, че според еволюционната ни теория 

сме се пръкнали от собствените си бацили.

Извод на КАТ: Никой на пътя не иска да знае,

                            какво става с боклука накрая!