Забриски пойнт
            На Микеланжело Антониони от Каршиака

В една квартална кръчма пия херес...

Защо не мога да се примиря?!...

Застанал срещу личното си Его,

се хващам да се дърля сам на себе си

и да проклинам своята професия...

Но кой да търси инженери в тази тишина?!...

Когато се разбиваха основите,

когато се крадеше арматурата

и се продаваше от манговци, по две за лев...

Сега наливам само себе си

и си поръчвам Блъди Мери, за капак...

Макар, ако попитат мен,

това е само пот, от гърба на капитана Блъд,

качил се върху Мери (пък била й Кристмас)...

И тези пръски от епидермален слой

са сигурно едно разлитане на поколението,

повтарящо експлозия а ла “Забриски Пойнт”!...

С какво да се употребим, а не по колко

да изкяриме на борсата? – това е днес

сакралния въпрос, за който имам само течен отговор...

...Наяждането и отхода, са просто двама

нискочели братя, на обичайните по тез земи родители...

До пълното затваряне на цикъла, във рохка пръст...

Наздраве! – празниците свършиха. И аз ще свършвам,

скъпа моя Мери, че грапав път ме чака

да си намеря хвръкналата къща в мрака.