Постинг
28.03.2015 21:41 -
Пробуждане
Автор: andromen
Категория: Поезия
Прочетен: 1330 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2023 16:46
Прочетен: 1330 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 09.04.2023 16:46
От очите на влажната пролет се стича тъгаи ръми на Цветница под стрехата.Няма ангели бели, с големи крила, няма даже искрици от свещи в тъмата… Незнайно къде сме затътрили крайници,без разум, идея, с разбита душа…Ах, дано да разсъмне през сивите делници,за да свият мечтите отново гнезда. Осъзнал се светът да кривне в галактики,по стръмния склон на небесното време,където думите имат своите стойности,не само за изгубеното ни поколение. И на Страстна неделя слънцето плахо,да разпусне коси сред Млечният път,а върбите докоснали топлият вятърна висулките ледени да простят. От вековният дъб на земята ни клетаще покълне филиз от Бог озарен,за да вдигне снага над гори и полетаи да дойде Българският Великден!
Няма коментари
